Няколко често чувани реплики в подкрепа на теорията ми, че мнозинството от хората са тъпи и не тряя да им се водиш по акъла

•December 27, 2009 • Leave a Comment

Ей за т’ва съм особняк. Щото хората говорят ей такива глупости:

“Гледай да си хванеш богат мъж, мами.”

Овца. И щерка ти ще стане овца.

“Който жали тоягата, не жали детето си.”

Децата ти ще те мразят тихо и след 10 години я няма да ти вдигат телефона, я ще се вясват за по два часа на Коледа и ти ще се чудиш откъде ти е дошло.

“Всеки гледа да те излъже.”

Всичките са маскари. Освен ти нали. И човекът, на когото го каваш. И роднините ви, и хората, които са ви симпатични. После ще се чудиш що общуваш само с кретени, пък то било щото само те те траят.

“Циганите/негрите/евреите/ турците са гадно племе”.

Интересно наблюдение е, че този тип убеждения преобладават сред необразовани хора, които нямат много лични заслуги, с които да се гордеят. Освен дето са бели, нали. Направо се обривам като чуя нещо подобно. Или някой като ме открехне, че не вярвам в Световната конспирация понеже съм необразована. Колкото до скинарите, не съм видяла и един, който да е успял да ми обясни логично в какво точно вярва и защо. Имам чувството, че явлението “скинар” се дължи само на факта, че с отвертка се борави по-лесно, отколкото с PlayStation, и че като им свършат циганите и негрите (евреите по-трудно се познават нали, те за т’ва носят и повече точки) ще почнат да трепят бабички. Всички знаем за гадната конспирация на бабичките да ни избият всичките с лакти в трамвая. Във вестник Феномен си пише.

“Мъжете са свине”, “Всички жени са курви.”

Освен майка ти, ама да не забравяме, че и тя е жена. Мисли си така и ходи да си търсиш истинската любов братче. Лично аз съм открила, че мъжете са прекрасни същества, които миришат на хубаво, а жените са безценен ресурс. А думата “курва” е архаизъм от едни тъмни времена, които може би е време да надраснем най-сетне.

“Жените се интересуват само от пари.”

Може би жените, с които ти общуваш. Излез от фитнеса, извади си вестниците от портфейла, свали си веригата от казанчето от врата и тежестите от оная работа, дето си ги окачил, за да порасне, и се поинтересувай от личностно развитие.

“Правилата по пътищата се спазват само ако: А) има куки, или Б) си пълен смотаняк и не ставаш за шофьор, ходи си при майка ти бе глупак.”

То че точно тия джигити се размазват най-зрелищно по магистралата е всеизвестен факт, ама гадното е, че обикновено отнасят и по още някой.

“Бий, за да те уважават.”

Повярвай ми, не ти е притрябвало такова уважение.

“Хомосексуализмът е извращение и безкрайно противоестествен”, “Господ ще ги накаже” и прочее.

Значи като си хвърли фаса на улицата, като шляпна петнайсетгодишната сервитьорка в местната кръчма по задника, като зареди ладата за сто лева и отиде на село и си остави всичките лампи светнати да не те оберат, не се сети нито за природата, нито за Господ. Т’ва природата и Господ са голяма работа – появяват се само от време на време, за да бранят правата, космите по гърдите и бидона със зелето на истинските мъже.

“В една връзка жената трябва да е хитра, да си пази тайните и да готви вкусно, за да я обичат”, “Мъжете трябва да се манипулират” и прочее.

Пу ма овца. Не ти ли казах да не учиш момичето на глупости, бе! Като си толкова хитра, що си в депресия и не си правила секс от години? Само едната мусака ти остана и Ленчето от другия вход…

“Не питай старило, а питай патило.”

Питай успяло. На губещия очевидно нещо не му е наред в уравненията.

“Приятелите са приятели, ама сиренето е с пари.”

До момента не съм видяла някой да е забогатял или обеднял от кило сирене. За разлика от приятелите, за които имам много положителни наблюдения.

“Чорбари!”, “Долу Левски!”

Абе хората са спортисти! Как можеш да седнеш и да ги мразиш, защото играят срещу някакъв друг отбор, умът ми не го побира.

“Не е важно колко е голям, а как го използваш”

Пфу. Ако някой се заинтересува сериозно от оная ти работа, ще можеш да го убедиш лично и без да прибягваш до народни премъдрости. Приеми се за утешен и ходи да трепеш бабички.

И още не ми се спи братче, а е 5:20. Поне си поизлях малко от злобата и сега ще дишам по-спокойно.

Щото мина бая време

•November 22, 2009 • Leave a Comment

Станах начи в 6, за да свърша нещо днес, понеже много ми писна да има дни, в които нищо не свършвам. В главата ми се вихрят едни такива възвишени идеи и просто не мога да се заема с работа, тегаво ми е едно такова. Идеята беше, че може би в 6 сутринта и аз самата ще съм в тегаво настроение и ще ми се занимава с нея. Пък – не съм вярвала, че някога ще го кажа – самата работа е тегава, шибано си е да превеждаш филм – връщаш, слушаш, пишеш, после оправяш, че то не става за субтитър… Успокоявам се, че поне го правя добре. Може би затова все още не съм си загубила работата (понеже се питам).

Та сега е 7 и аз вече съм напред с материала – попаднах на една яка група с две яки лесбийки в нея и като цяло се ъпдейтнах за световните събития. Сега се отчитам и в позабравения си блог, за да нямам гадното усещане, че съм станала в 6 за тоя дето духа. Азис просто не го заслужава.

Ще ми се да се похваля колко много съм постигнала от последното писане, ама уви, не съм постигнала нищо. Май само това, че най-сетне излязох от депресията, и то трайно, но хей, това си е грамадна стъпка напред. А, и вече не съм такава свиня, демек свалих ги тия пет кила от зимата и някои дрехи отново ми стават. Остават само още дванайсет, но ако е рекъл Аллах, и с тях ще се простим, макар че те явно са си свикнали с мен и не им се потъва в кенефа. Инак купчината пари, която най-добре би паснала на гениалния ми задник, все още не се е материализирала. Какъв е тоя свят, където не раздават парични награди за чиста наглост, не разбирам. Ще се обадя във Ватикана (те сигурно ще ми вдигнат в Индия, ама пак съм на далавера, щото нали там уж са по-духовни) да оправят тая работа, щото съм един много недоволен клиент. Явно за момента ще се наложи просто да гледам да бачкам по 6 часа на ден, за да си я материализирам сама (молим читателя да не обръща внимание на бъдещото време). А, как можах да забравя – ходя на училище! И домашни пиша. Това е важно и има да се бия в гърдите дълго след като ме изхвърлят задето пуша по коридорите на Ректората. Месинговата табела, възпоминаваща деня на първото написано от мен домашно, би трябвало да е готова вече. Смятам да я закача някъде между Братята за радост и удивление на народа. Хем ще мога да си я гледкам и да си напомням, че не съм такова леке, каквото всички знаем, че съм.

Окей, вече мога да бъда спокойна, че светът е наясно с душевните ми терзания рано сутрин, и ще бачкам по-спокойно.

Дребна душица

•January 9, 2009 • 2 Comments

Ский ся, на твое място и аз не бих се справила по-добре. Виж, по-зле – сто процента.

Всъщност даже се пробвах и се продъних с гръм и трясък.

Да, ама не съм на твое място. Гледам отстрани и се чупя от смях.

Аз съм българче :)

Weirdness is mandatory

•January 8, 2009 • 4 Comments

Та какво се случи, питате се, през последния месец?

Ми, нищо особено… висях пред компа, прочетох няколко фентъзи поредици, фалирах неколкократно, качих още 5 кила – да има, счупиха ми носа, направих ЕБАСИ купона за нова година, задръстих си дробовете с цигарен дим, запознах се с една кола нови хора и излязох най-сетне от шибаната си депресия. Време беше братче. Държа ме над две години. Да съм знаела, че ще са необходими някакви си четири денонощия, прекарани в бачкане, тъпкане с токсични стимуланти и цветисто псуване. Мисля да продължа със същата терапия.

Най-сетне си спомних коя съм, мамка му – пълна откачалка, и само така се обичам.

И изведнъж всичко си дойде на мястото.

Разгеле :)

Животът като компютърна игра2

•December 14, 2008 • 4 Comments

1. Компютърните игри не пресътворяват живота такъв, какъвто го познаваме, а създават реалност, която ни харесва - по едно съвпадение тя прилича точно на живота.

2. Защо някои хора са грозни? А защо някои хора избират да са крави и зомбита?

3. Цел – забавление, израстване (в играта), евентуално научаване на нови умения, запознаване с нови играчи, вдигане на ниво…

4. Възраст на душите – в РПГ-тата има 11 годишни и 30 годишни. Не се харесват особено помежду си, но в играта имат равен старт и трябва да се съобразяват – само защото е млада душа, не значи че не може да ти разкаже играта. Но пък значи, че можеш да играеш по-умно от него и да не спамиш пространството с тъпи изказвания или да просиш дрехи и брони от всички.

5. Можеш да си тръгнеш, ама къде ти е далаверата? По-добре е да си тръгнеш защото си превъртял играта или защото си осъзнал, че играеш и ти е станало скучно. Или защото са те утрепали по един или друг начин. Нека не е защото чудовищата са те наврели в един ъгъл и те маризят, защото от половин час вече търсиш шибания артефакт за куест-а и не можеш да го намериш, защото елфката от съседната гилдия не иска да биете заедно или защото никой не ти дава дрехи/оръжие/пари, а на толкова балъци им помагат съвсем непознати в играта хора и вдигат нива по-бързо от теб. Все пак за всеки играта е различна. Пък и е напълно възможно този, който те играе, много добре да знае защо е избрал този герой, тази раса и пр… Много е възможно и да се е разбрал с други играчи да ти помагат, но ти да не го слушаш :)

•December 14, 2008 • Leave a Comment

ААААааааа!

Предавам се.

:’(

Talk is cheap

•November 29, 2008 • 3 Comments

Да бе, най-яката. Вече не ги правят такива значи. Ама нещо не вървят нещата. Спокойствие няма. Но пък и такова дупе никой няма. Веднъж да свършат проблемите в работата…

Не ми говори. Разбирам само от секс.

Be afwaid! Be vewy afwaid!

•November 28, 2008 • 4 Comments

Та за Стийв Павлина…

Всички знаем, че съм му най-вярната фенка и че живея, за му служа.

Той казва: “Ще експериментираш с полифазен сън!” и аз експериментирам.

Той казва: “Ще вярваш в субективната реалност!” и аз вярвам.

Той казва: “Не ще ядеш плът от животно и ще живееш само на зеленчукови сокчета!” и аз покорно отвръщам: “Ааа, нема се разбереме тука бате!”

Та последната му повеля беше: “Ще четеш книгата ми и няма да имаш други книги освен моята!” И тука вече изникна проблем, щото нямам кредитна карта. Но нищо, викам си аз. Ще си го пожелая и вселената ще се завихри около мен, a way will be made и книжката ще се озове в алчните ми лапи completely free of charge. Та пожелах си аз и забрайх за случката.

Няколко месеца по-късно Дими ми сподели, че много се чуди дали да купи правата за The Secret. Филма, не книгата – нея вече я било гепило няк’во друго издателство. Накрая в един разговор по skype каза, че все пак се е отказала и аз се нахврълих на възможността като хищник на зайче, като брат ми на хладилника и като Анито на Тошко.

- Значи имаш свободни средства за други проекти – подхващам мазно аз.

- Ами да.

- Амииии аз имам нещо като дребно предложенийце…

И докато си напиша какво ми тегне на сърцето, тя вкарва едно съдбовно:

- Ами в момента сме в преговори за книгата на Стийв Павлина.

Тадададам!

И така, другари, face it.

Аз владея света.

Пророчески сънища

•November 23, 2008 • 8 Comments

Всяка нощ, преди да си легна, провеждам кратък инструктаж – да запомня сънищата си, ако е възможно по някое време да се усетя, че сънувам, да се събудя в толкова и толкова часа. Мозъкът е удивително изпълнителен, особено за ставането. Чела съм, че и индианците го правели тоя номер… Както и да е.

Сутрин като се събудя, си прекарвам през главата всичко, което мога да си спомня от предишната нощ, да видя дали няма нещо интересно. От месеци са едни и същи лайна и гледам да не им обръщам много внимание щото ме сдухват.  Но тази сутрин имаше и нещо различно – сънувала съм противозачатъчни. Зачудих се какво ли означава и… да. Забравила съм хапчето вчера. Ей, за малко беше :)

Красотата ми бяга

•November 21, 2008 • 2 Comments

Като гледам на живота като на компютърна игра, изведнъж ми става ясно защо живеем, защо воюваме, защо умираме, защо трупаме ресурси, защо толкова ни интересува как изглеждаме, защо се катерим така безумно по разни стълбички и защо всъщност всички биха ни простили, ако просто се откажем и следваме вътрешните си пориви. Едно само не разбирам – защо не са направили магиите с по-добра графика.