Сред зелените поляни на живота
две деца - момиче и момче.
Уча ги да ходят, да говорят,
да пишат, да четат.
Да бъдат хора – силни, горди, но не твърде.
Да са чувствителни, но не и ревльовци.
Да са умни, но да слушат сърцето си…
Будя се. Пия си хапчето.
Ще чакат 
Ский ся, на твое място и аз не бих се справила по-добре. Виж, по-зле – сто процента.
Всъщност даже се пробвах и се продъних с гръм и трясък.
Да, ама не съм на твое място. Гледам отстрани и се чупя от смях.
Аз съм българче
Та какво се случи, питате се, през последния месец?
Ми, нищо особено… висях пред компа, прочетох няколко фентъзи поредици, фалирах неколкократно, качих още 5 кила – да има, счупиха ми носа, направих ЕБАСИ купона за нова година, задръстих си дробовете с цигарен дим, запознах се с една кола нови хора и излязох най-сетне от шибаната си депресия. Време беше братче. Държа ме над две години. Да съм знаела, че ще са необходими някакви си четири денонощия, прекарани в бачкане, тъпкане с токсични стимуланти и цветисто псуване. Мисля да продължа със същата терапия.
Най-сетне си спомних коя съм, мамка му – пълна откачалка, и само така се обичам.
И изведнъж всичко си дойде на мястото.
Разгеле
1. Компютърните игри не пресътворяват живота такъв, какъвто го познаваме, а създават реалност, която ни харесва - по едно съвпадение тя прилича точно на живота.
2. Защо някои хора са грозни? А защо някои хора избират да са крави и зомбита?
3. Цел – забавление, израстване (в играта), евентуално научаване на нови умения, запознаване с нови играчи, вдигане на ниво…
4. Възраст на душите – в РПГ-тата има 11 годишни и 30 годишни. Не се харесват особено помежду си, но в играта имат равен старт и трябва да се съобразяват – само защото е млада душа, не значи че не може да ти разкаже играта. Но пък значи, че можеш да играеш по-умно от него и да не спамиш пространството с тъпи изказвания или да просиш дрехи и брони от всички.
5. Можеш да си тръгнеш, ама къде ти е далаверата? По-добре е да си тръгнеш защото си превъртял играта или защото си осъзнал, че играеш и ти е станало скучно. Или защото са те утрепали по един или друг начин. Нека не е защото чудовищата са те наврели в един ъгъл и те маризят, защото от половин час вече търсиш шибания артефакт за куест-а и не можеш да го намериш, защото елфката от съседната гилдия не иска да биете заедно или защото никой не ти дава дрехи/оръжие/пари, а на толкова балъци им помагат съвсем непознати в играта хора и вдигат нива по-бързо от теб. Все пак за всеки играта е различна. Пък и е напълно възможно този, който те играе, много добре да знае защо е избрал този герой, тази раса и пр… Много е възможно и да се е разбрал с други играчи да ти помагат, но ти да не го слушаш
Да бе, най-яката. Вече не ги правят такива значи. Ама нещо не вървят нещата. Спокойствие няма. Но пък и такова дупе никой няма. Веднъж да свършат проблемите в работата…
Не ми говори. Разбирам само от секс.
Та за Стийв Павлина…
Всички знаем, че съм му най-вярната фенка и че живея, за му служа.
Той казва: “Ще експериментираш с полифазен сън!” и аз експериментирам.
Той казва: “Ще вярваш в субективната реалност!” и аз вярвам.
Той казва: “Не ще ядеш плът от животно и ще живееш само на зеленчукови сокчета!” и аз покорно отвръщам: “Ааа, нема се разбереме тука бате!”
Та последната му повеля беше: “Ще четеш книгата ми и няма да имаш други книги освен моята!” И тука вече изникна проблем, щото нямам кредитна карта. Но нищо, викам си аз. Ще си го пожелая и вселената ще се завихри около мен, a way will be made и книжката ще се озове в алчните ми лапи completely free of charge. Та пожелах си аз и забрайх за случката.
Няколко месеца по-късно Дими ми сподели, че много се чуди дали да купи правата за The Secret. Филма, не книгата – нея вече я било гепило няк’во друго издателство. Накрая в един разговор по skype каза, че все пак се е отказала и аз се нахврълих на възможността като хищник на зайче, като брат ми на хладилника и като Анито на Тошко.
- Значи имаш свободни средства за други проекти – подхващам мазно аз.
- Ами да.
- Амииии аз имам нещо като дребно предложенийце…
И докато си напиша какво ми тегне на сърцето, тя вкарва едно съдбовно:
- Ами в момента сме в преговори за книгата на Стийв Павлина.
Тадададам!
И така, другари, face it.
Аз владея света.
Всяка нощ, преди да си легна, провеждам кратък инструктаж – да запомня сънищата си, ако е възможно по някое време да се усетя, че сънувам, да се събудя в толкова и толкова часа. Мозъкът е удивително изпълнителен, особено за ставането. Чела съм, че и индианците го правели тоя номер… Както и да е.
Сутрин като се събудя, си прекарвам през главата всичко, което мога да си спомня от предишната нощ, да видя дали няма нещо интересно. От месеци са едни и същи лайна и гледам да не им обръщам много внимание щото ме сдухват. Но тази сутрин имаше и нещо различно – сънувала съм противозачатъчни. Зачудих се какво ли означава и… да. Забравила съм хапчето вчера. Ей, за малко беше
И тръгнахме пак към реката.
Обувките – подпрени на камъни,
разхвърляни дрехи в тревата,
поле от изгорени спомени,
и гора от пресъхнали болки…
Скачаме ли?
Давай!
Като гледам на живота като на компютърна игра, изведнъж ми става ясно защо живеем, защо воюваме, защо умираме, защо трупаме ресурси, защо толкова ни интересува как изглеждаме, защо се катерим така безумно по разни стълбички и защо всъщност всички биха ни простили, ако просто се откажем и следваме вътрешните си пориви. Едно само не разбирам – защо не са направили магиите с по-добра графика.
